Борбата с бездомността в ЕС: нов политически импулс и предизвикателствата пред България

Решаващ момент за борбата с бездомността в ЕС

През настоящия месец темата за бездомността заема водещо място в европейския дневен ред. Европейските институции отвориха важен прозорец от възможности Съюзът да превърне ангажимента си за прекратяване на бездомността в конкретни и устойчиви действия.

Европейски призив за действие

На 3 март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи силен призив за действие по време на Форума по заетост и социални права. Беше подчертано, че над един милион души в ЕС живеят без дом – ситуация, която е несъвместима с амбицията за справедлив и приобщаващ Европейски съюз.

Този призив получи широка подкрепа както от организации на гражданското общество, така и от европейските институции.

Засилване на политическия ангажимент

На 9 март Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) направи най-категоричното си изявление досега, настоявайки за по-решителни действия срещу бездомността в рамките на Европейския семестър за 2026 г.

Министрите подчертаха необходимостта от:

• прилагане на подходи, основани на жилищно настаняване
• разширяване на модела „Жилище на първо място“ (Housing First)
• използване на доказани решения с дългосрочен ефект

Стратегически приоритети на ЕС

Нараства и инерцията около бъдещата стратегия на ЕС за борба с бедността. Няколко държави членки, сред които на челно място Словакия, поставиха бездомността като централен приоритет, включително с предложения за създаване на европейска гаранция за бездомността – ангажимент за осигуряване на достъп до жилище и подкрепа за всички засегнати.

Европейският парламент също подчерта спешността на проблема в своите последни доклади, като призова за:

• по-висока амбиция на европейско ниво
• реален напредък в прилагането на „Жилище на първо място“/Housing First
• разширяване на жилищните решения във всички държави членки

Жилището като основно социално право

В европейската правна и политическа рамка жилището е признато като основно социално право. Основните принципи включват:

• Достъп до адекватно жилище
• Защита срещу бездомност
• Пропорционалност при принудителни извеждания (евикции)
• Специална защита за уязвими групи

Основни препоръки на ЕС за справяне с бездомността

Последните политики и доклади на европейско ниво очертават няколко ключови направления за действие:

• Укрепване на Европейската платформа за борба с бездомността
• Развитие на капацитет за жилищно базирани решения
• Разширяване на модела „Жилище на първо място“
• Подобряване на достъпа до социални жилища
• Засилване на Европейската гаранция за децата

Въпреки това, остава предизвикателство постигането на единен и последователен подход на ниво ЕС. Част от предложените решения все още поставят акцент върху пазарни механизми като търсене и предлагане, вместо върху социалната функция на жилището.

Необходимост от подход, основан на правата на човека

За да бъде ефективна, европейската жилищна политика трябва да поставя в центъра подхода, основан на правата на човека. Това означава приоритетно насочване на усилията към хората, които изпитват най-тежки форми на жилищно изключване.

България в контекста на европейските политики

В България съществува нормативна рамка за минимални жилищни стандарти, която включва:

• минимална жилищна площ
• достъп до вода и електричество
• санитарни условия
• естествено осветление
• инфраструктура на средата

Въпреки това, значителна част от хората от уязвими групи живеят в условия, които не отговарят на тези изисквания, попадайки в категории 3 и 4 на ETHOS – несигурен или неадекватен дом.

Ограничена социална подкрепа

Страната ни се нарежда на последно място в ЕС по отношение на жилищните помощи. Липсват ефективни механизми за подпомагане на хора в затруднено положение, а социалното жилищно настаняване не е ясно регламентирано като услуга в националното законодателство.

Към момента:

• съществуват около 35 200 общински жилища
• едва около 900 са социални жилища, изградени по европейски програми
• голяма част от наличния фонд е остарял и недостатъчен

Основни системни дефицити

Анализът показва наличието на сериозни структурни проблеми:

• Липса на механизми за ранно идентифициране на жилищна уязвимост
• Отсъствие на институция с ясна отговорност за социалното жилищно настаняване
• Фокус върху незаконното строителство вместо върху социалните нужди
• Ограничен и недостатъчно развит социален жилищен фонд

Заключение

Въпреки засиленото внимание на европейско ниво, България все още изостава в развитието на ефективни политики за справяне с бездомността. Необходима е ясна стратегия, устойчив модел за социално жилищно настаняване и силен институционален ангажимент, за да се гарантира правото на достоен дом за всички. Това е и една от причините да сме част от проект SOLACE-CEE. Благодарение на него нашият екип започна специализирано обучение по модела „Жилището на първо място“ (Housing First), като първият етап се проведе по-рано този месец в Брюксел. Така поставяме началото на този подход у нас и се утвърждаваме като пионер в България в тази област.

Тази публикация е част от проект SOLACE-CEE, финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения в тази публикация са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия и Европейският съюз и предоставящият орган не могат да носят отговорност за тях.