„На мен горският ми разреши“ или за гората на Самоков и марките на безотговорността

Тази публикация е по проект „Efivos в Европа“

Автор: Мариан Минчев

В края на април миналата година се проведе национален протест в защита на градските паркове, заплашени от унищожаване – в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Ямбол, Плевен и др. Самоков също се включи с акция в парк „Ридо“, организирана от хора, които сме част от групата „За гората на Самоков“. Искахме да покажем на България, че Самоков също има проблем със своите градски паркове и той е не по-малко сериозен – съществува опасност от незаконно изсичане и унищожаване.
Вече около 20 години гората около Самоков се изсича, но през последната година това става по един наистина безогледен начин – до сами панорамния път на „Ридо“ изчезват цели участъци от по 15-20 дървета; на други места в района гората се пали, за да се изсече след това. Да не говорим за т.нар. законна сеч, която често преминава в нещо друго. Общинското лесничейство не показва абсолютно никаква воля да се справи с проблема. Всички сме свидетели на незаконната сеч, всички сме подавали сигнали на телефон 112 с надежда някой да дойде да прекрати тази престъпна дейност. Уви, в голяма част от случаите не идва никой. А след това горските минават и просто поставят червени марки върху незаконно изсечените дървета! Това са всъщност марки на безотговорността на всички институции, на чиито служители ние плащаме заплатите, за да опазват гората и да се грижат за нея.

Преди две години от Общината бяха набелязани спешни мерки за опазване на гората около Самоков. Трябваше да бъдат възстановени контролните пропускателни пунктове на пътя за Ихтиман, на „Ридо“, на изхода от Бели Искър и да се осигури видеонаблюдение. От тези мерки не бе изпълнено нищо. И проблемът не само че се изостри, но стана хроничен и ситуацията започна да изглежда безнадеждна.
Ние, участниците в групата „За гората на Самоков“, питаме: Докога ще търпим хора без съвест и елементарна култура да унищожават гората? Докога ще даваме доверие на политици, които после няма да си мръднат пръста, за да го заслужат? Докога ще продължаваме да повтаряме: „Ама то нищо не може да се направи…“?
Решенията са лесни и не струват много: служителите на Общинското лесничейство да започнат наистина да си вършат работата – да влязат в гората и да не допускат тя да се сече незаконно; полицаите да си седнат в колите и да пристигат незабавно при всеки сигнал за сеч, който се подава; кметът да излезе с отчет колко гора е унищожена през изминалата година, колко сигнала за незаконна сеч са получени, колко от тях са проверени, колко са придвижени към компетентните органи и колко от извършителите са получили наказание за престъпленията си; Общинският съвет да покаже воля да работи за решаване на проблема, като осигури финансиране поне за най-неотложните мерки за борба с незаконната сеч.

Уморихме се да правим снимки на изсечени дървета, на окастрени стволове, на резачки, на каруци, на натоварени колелета и на бракониери, които отговарят: „На мен горският ми разреши“.
Ако и на вас това ви е омръзнало, включете се в нашата фейсбук група “За гората на Самоков”. Говорете на висок глас, пращайте сигнали, дръжте отговорни институциите, покажете, че ви боли от това, което виждате! Защото гората на Самоков е общо богатство, което трябва да остане и след нас.

Статията е създадена като част от проекта CERV Efivos в Европа. Програмата EFIVOS II се финансира от Европейската комисия (CERV), с партньори Network Children’s Rights (Гърция), CIP (Кипър), HESED (България), GEYC (Румъния), Dedalus (Италия), Pacto Verde (Испания), Crossing Borders (Дания).

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на тази публикация не представлява одобрение на съдържанието. Публикацията отразява възгледите само на авторите и Комисията не може да носи отговорност за каквото и да е използване на информацията, съдържаща се в нея.