На „Демократична мозайка 2026“ представихме SOLACE-CEE – проект, който поставя интегрираната грижа и подкрепата за уязвими общности в центъра на своята работа.

Тазгодишният фестивал събра десетки граждански организации, активисти, доброволци и граждани, но показа и нещо още по-важно – че гражданското общество има смисъл тогава, когато различните сектори и хора намират общ език и работят заедно. В официалното откриване се включи Трайчо Трайков, кмет на район „Средец“, заедно с представители на организаторите и международните партньори на инициативата. Фестивалът се провежда с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество и Фондация „Фридрих Науман“.

Именно в такава среда представихме SOLACE-CEE – нашия подход към интегрираната грижа и подкрепата за деца и семейства, живеещи в несигурни жилищни условия.

Споделихме как проектът създава възможности за достъп до здравни и социални услуги, подкрепа за ранното детско развитие и среда, в която различните форми на помощ могат да работят заедно.

SOLACE-CEE показва, че устойчивите решения започват с партньорство – между специалисти, организации, институции и хората, за които тези решения са предназначени.

За нас участието в „Демократична мозайка“ беше възможност не само да разкажем за своята работа, но и да бъдем част от пространство, в което се срещат идеи, опит и хора с желание да променят средата около себе си.

Благодарим на „Демократична мозайка 2026“ за това, че осигурява пространство за тези срещи – и за възможността SOLACE-CEE да бъде част от разговора.

Тази публикация е част от проект SOLACE-CEE, финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения в тази публикация са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия и Европейският съюз и предоставящият орган не могат да носят отговорност за тях.

Как изглежда интегрираната грижа на практика?

Понякога започва с един безплатен ортопедичен преглед на дете.

В кв. „Факултета“ всяка седмица десетки деца получават достъп до безплатни ортопедични прегледи и ехография на тазобедрените стави. За много семейства това е възможност за медицинска помощ, до която иначе не биха достигнали.

Но това е само част от промяната.

С проект SOLACE-CEE създаваме модел на интегрирана грижа, който поставя човека в центъра. Наред със здравните услуги, децата и семействата, живеещи в несигурен дом, получават достъп до сензорна стая, социална и психологическа подкрепа и безопасно пространство, в което могат да намерят помощ, разбиране и перспектива.

За хората, живеещи в крайно несигурни жилищни условия, предизвикателствата рядко са само жилищни. Те са свързани със здравето, развитието на децата, образованието, психичното благополучие и социалното включване.

Именно затова интегрираната грижа е важна – защото не разглежда проблемите поотделно, а изгражда система от подкрепа около човека.

Ние и партньорите ни в SOLACE-CEE вярваме, че устойчивата промяна започва с достъпни услуги, партньорство между различните сектори и грижа, която достига до хората там, където са.

Тази публикация е част от проект SOLACE-CEE, финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения в тази публикация са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия и Европейският съюз и предоставящият орган не могат да носят отговорност за тях.

Понякога една промяна започва с нещо малко – с въпрос, на който най-сетне получаваш отговор, с разговор, който сближава, или с избор, който е по-добър за теб и за света около теб.

ДАР (Доверие, Ангажираност, Разбиране) свързва тези малки стъпки в обща посока – по-здрави, уверени и информирани момичета, по-подкрепящи семейства и по-здравословна среда за цялата общност.

Проектът създава възможности момичетата на възраст 10–13 години да разбират по-добре своето тяло и здраве, майките и дъщерите да разговарят открито, а семействата да откриват практични решения с грижа както за личното благополучие, така и за околната среда.

Защото здравето, семейната подкрепа и чистата среда не са отделни теми. Те са част от качеството на живот на всяко дете и всяко семейство.

Така обединяваме три взаимосвързани посоки на промяна – личното развитие и здравната грамотност на момичетата, по-доброто общуване между майки и дъщери и отговорното отношение към околната среда.

В ранното юношество момичетата имат нужда не само от достъпна и достоверна информация за своето тяло, здраве и съзряване, но и от сигурна среда, в която могат да задават въпроси, да споделят притесненията си и да правят информиран избор. Когато към тези знания се добавят увереност и подкрепа, се създават условия за по-добра грижа за собственото здраве и благополучие.

Същевременно откритият разговор между поколенията е важна основа за изграждането на подкрепящи семейни отношения. Възможността майките и дъщерите да общуват свободно по чувствителни теми помага за преодоляване на бариерите, укрепва доверието и създава пространство за взаимно разбиране.

ДАР поставя акцент и върху връзката между ежедневните навици, здравето и околната среда. Изборът на многократни менструални продукти например може да намали разходите и количеството отпадъци. А повишаването на екологичната отговорност и превенцията на изгарянето на отпадъци допринасят за по-чиста среда и по-добро здраве на хората.

Значимостта на ДАР е в това, че не разглежда тези предизвикателства поотделно. Моделът свързва индивидуалната подкрепа, семейните отношения и ангажираността на общността, защото устойчивата промяна изисква усилия на всички тези нива.

ДАР показва, че устойчивата промяна е възможна, когато знанията дават увереност, доверието сближава, а личните избори се превръщат в обща грижа.

Тази публикация е част от проект „Доверие – Ангажираност – Разбиране“ – ДАР, финансиран от Столична програма „Социални иновации“ на Столична община.

Интегрираната грижа започва от най-важното – ранното детско развитие. Затова създадохме сензорна стая в Център МИР-Суходолска във Факултета – специализирано пространство, в което децата могат да играят, да изследват света чрез сетивата си и да развиват своите умения.

За едно дете възможността да се движи, докосва, експериментира и преживява нови усещания не е просто игра. Това е начин да опознава света и да изгражда важни умения за своето развитие.

Именно затова създаването на сензорната стая е толкова важна част от интегрираната грижа, която SOLACE-CEE предоставя на деца, живеещи в несигурни жилищни условия. Проектът ни даде възможност да превърнем едно пространство в среда, създадена специално за нуждите и развитието на децата.

Какво се случва в сензорната стая?

Чрез движение, игра и разнообразни сензорни преживявания децата развиват:

• координация и баланс;
• телесна осъзнатост;
• концентрация и когнитивни умения;
• способност за следване на последователности;
• социални и емоционални умения;
• самостоятелност и увереност.

Тук всяко дете получава възможност да изследва и учи със собственото си темпо, в безопасна и стимулираща среда.

Повече от оборудване

Проектът направи възможно създаването на място, което всеки ден може да бъде част от развитието на децата.

Това е инвестиция в ранното детско развитие – в онези първи години, в които се поставят основите на бъдещото учене, самостоятелност, увереност и социално включване. За нас тази сензорна стая е конкретен пример как подкрепата по проект SOLACE-CEE се превръща в реална промяна на място – в пространство, което съществува, защото проектът направи възможно неговото създаване, и което днес работи за развитието на децата.

Тази публикация е част от проект SOLACE-CEE, финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения в тази публикация са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия и Европейският съюз и предоставящият орган не могат да носят отговорност за тях.

Насилието не винаги оставя синини. Но винаги оставя следи.

Понякога те са трудни за разпознаване и остават скрити зад ежедневните проблеми, мълчанието или страха.

Именно затова ролята на специалистите, които ежедневно се срещат с жените, преживели насилие, е толкова важна. Социалният работник, лекарят, медицинската сестра или учителят често са сред първите хора, които могат да забележат промяна в поведението, сигнал за тревога или друга следа, че една жена има нужда от подкрепа.

От разпознаването към подкрепата

На 17 и 18 юни в рамките на проект ROMANI – „Свързване на ромски жени с услуги в сферата на здравеопазването и превенцията на насилието“ проведохме специализирано обучение, в което се включиха представители на 8 социални услуги и 2 медицински заведения.

Заедно със специалисти от социалната, здравната и образователната сфера работихме върху практически подходи за по-ранно разпознаване на насилието, изграждане на доверие и насочване на жените към подходящата подкрепа.

В рамките на обучението обсъдихме:

• как да разпознаваме признаците на насилие, включително когато те не са видими;
• как да водим чувствителен и подкрепящ разговор с жена, която може да преживява насилие;
• как да прилагаме травма-информиран подход, който поставя безопасността, достойнството и потребностите на човека в центъра;
• как социалните, здравните и образователните услуги могат да работят по-добре заедно, така че жените да получават навременна и координирана подкрепа.

Един общ език за по-добра подкрепа

Ефективната превенция на насилието не зависи само от това един специалист да разпознае сигнал. Необходимо е между различните услуги да съществува доверие, координация и ясно разбиране кой и как може да помогне.

Затова подобни обучения са важна част от изграждането на по-свързана система за подкрепа – система, в която жената не трябва сама да намира пътя между различните институции и услуги.

Защото да разпознаеш насилието е само първата стъпка. Истинската подкрепа започва тогава, когато знаеш как да реагираш, към кого да насочиш жената и как да останеш до нея по пътя към по-сигурен живот.

Благодарим на всички участници за професионализма, активното участие и споделения опит. С всяка среща и всяко ново знание изграждаме по-добра връзка между услугите – и по-голям шанс една жена да бъде чута, разбрана и подкрепена навреме.

Тази публикация е част от проект ROMANI, съфинансиран от Европейския съюз.

Какви истории пазят бабите? Кое е останало неразказано? Какви вкусове и обичаи живеят единствено в спомените на най-възрастните? И какво се случва, когато седнем заедно и просто започнем да си говорим?

С тези въпроси започна нашето пътешествие в рамките на проекта „Бабините приказки“ – инициатива, която събира и съхранява автентични ромски приказки, разказани от жени от столичните квартали „Христо Ботев“, „Факултета“ и „Филиповци“, а след това адаптирани за детската аудитория.

Всяка среща с бабите е много повече от разговор. Тя е връщане към детството, към вечерите, в които историите са се предавали от уста на уста, към уроците за уважение, сплотеност и грижа за семейството.

По време на срещите ни чухме непозната за нас приказка за лещата и боба – история, която отвори вратите към още много спомени. Разговорите естествено ни отведоха към традиционната ромска кухня – семпли, но вкусни ястия, приготвени с много любов, хранене от обща тепсия и дори рецепти за почти забравени гозби като хумерали.

Сладкодумните баби ни разказаха и за ромските сватби от миналото – празници, продължаващи по няколко дни, изпълнени с музика, танци, къна, пъстри шалвари и десетки близки и приятели, събрани заедно.

Тези истории ни напомнят, че културното наследство не се пази само в архиви, а живее у хората – в техните думи, рецепти, песни и спомени. А когато отделим време да ги послушаме, откриваме истинско богатство.

Защото „Бабините приказки“ не е просто проект за събиране на истории. Това е пространство за среща между поколенията, за преоткриване на ромската култура и за съхраняване на онези малки, но безценни частици от миналото, които заслужават да достигнат до децата днес. И може би най-важното – това е напомняне, че всяка баба пази приказка, която чака да бъде разказана.

Тази публикация е част от проект „Бабините приказки“, който се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма „Култура“.

Подкрепата с ваучери за храна за най-уязвимите семейства с деца от 0 до 1 година е една от най-ефективните мерки за преодоляване на неравенствата още в най-ранна възраст. Тя не просто осигурява достъп до по-разнообразна и качествена храна, а създава условия за по-здравословно развитие, по-добри навици и по-добро бъдеще за децата.

Когато помощта е постоянна, целенасочена и достига навреме, тя прави нещо повече от това да осигури семейната трапеза. Тя създава възможност постепенно да бъдат преодолени вредни хранителни практики, предавани с поколения. Така родителите получават не само подкрепа, но и насоки за изграждане на здравословни модели на хранене.

Това бяха основните послания, отправени към институциите по време на кръглата маса „Подобряване на храненето при децата от 0 до 3 години – анализ, модели за подкрепа и възможности за прилагане на политики“. По време на форума организациите от Мрежа с грижа от 0 до 3 години, обединени в инициативата „Добро хранене за добро бъдеще“, представиха необходимостта от национално въвеждане на ваучери за хранителна подкрепа за семейства, живеещи в бедност.

В дискусията участваха представители на Агенцията за социално подпомагане, Министерството на здравеопазването, Националния център за обществено здраве и анализи, Държавната агенция за закрила на детето, институцията на Омбудсмана и други ключови експерти.

Защо е важно – цифрите говорят

„Липсата на качествена и пълноценна храна, богата на жизненоважни хранителни вещества, влияе не само върху физическото, но и върху умственото развитие на децата. Тя ограничава способността им да учат, а пропуснатите възможности често не могат да бъдат наваксани. Затова е толкова важно подкрепата да достига до семействата още в най-ранните етапи от развитието на детето“, подчерта д-р Силвия Василева, заместник-председател на фондация „Здраве и социално развитие“ (HESED).

По време на форума бяха представени тревожни данни от пилотната програма за хранителни ваучери в Пещера, обхванала семейства в бедност през периода 2024–2025 г.

📊 Само 36% от децата получават три хранения дневно.

🍽️ 29% никога не обядват, а същият дял никога не вечеря.

🥗 Повече от половината деца (56%) консумират плодове и зеленчуци само понякога.

🤒 79% боледуват често.

Всички родители, участвали в изследването, споделят, че изпитват затруднения да осигурят достатъчно храна за децата си.

Проблемът далеч не се ограничава до отделни населени места. В България близо 13 000 деца страдат от хронично недохранване, а приблизително едно на всеки двадесет деца не расте пълноценно заради липса на качествено хранене.

Последиците са дългосрочни. Около една трета от засегнатите деца са изложени на риск от трайни затруднения в когнитивното развитие и ученето още преди да прекрачат прага на училището.

Ваучерите за храна – промяна не само на масата, но и на нагласите

Според д-р Савка Савова от фондация „Здраве и социално развитие“, която е автор на изследването в Пещера, предоставянето на ваучери за конкретни хранителни продукти води до реална промяна в потребителското поведение на семействата.

Пълния текст на доклада може да прочетете ТУК.

Подкрепата насърчава закупуването на пресни плодове и зеленчуци, месо, риба и други хранителни продукти с висока хранителна стойност. В същото време пилотната програма отчита намаляване на консумацията на пакетирани и силно преработени храни.

Важна част от модела са и регулярните разговори с родителите за правилното хранене на децата и значението на прясно приготвената храна. Така ваучерите не само намаляват хранителната несигурност, но и подпомагат изграждането на устойчиви хранителни навици в цялата общност.

Експертите подчертаха, че положителните резултати в храненето и развитието на децата са видими още през първата година от прилагането на програмата.

Препоръката на неправителствения сектор е при национално въвеждане на подобна мярка да бъде създаден списък с допустими храни, които могат да се закупуват с ваучерите. Това би гарантирало, че публичният ресурс ще бъде насочен към продукти, които реално подобряват храненето на децата.

Особено важно е подкрепата да достига до семействата още през първата година от живота на детето. Според експертите именно тогава се формират основните хранителни навици. Без навременна подкрепа много деца още на 10–11-месечна възраст започват да консумират храни с високо съдържание на сол, овкусители и консерванти, което впоследствие затруднява приемането на здравословна храна.

Инвестиция с висока обществена възвръщаемост

Според изчисленията на инициативата „Добро хранене за добро бъдеще“ повече от 23 200 деца в България се нуждаят от подобна подкрепа. Осигуряването на месечни ваучери за храна на стойност 30 евро би струвало около 8,4 милиона евро годишно.

Очакваната възвръщаемост обаче многократно надхвърля вложения ресурс. Прогнозите сочат между шест и десет пъти възвръщаемост в рамките на десет години чрез по-добро здраве, по-добро образование и по-ниски социални разходи.

За най-бедните семейства ваучерите увеличават покупателната способност с между 5 и 10 процента и осигуряват реален шанс децата да получават редовно и пълноценно хранене.

Институциите: темата е приоритет

Представителите на институциите, които взеха участие във форума, определиха здравословното хранене на децата като приоритетна тема.

Беше отбелязано, че различни форми на хранителна подкрепа съществуват от години в редица европейски държави. В много от тях помощта не е ограничена само до семейства в бедност, а е достъпна за всички родители. На места подкрепата започва още по време на бременността и се предоставя автоматично, без необходимост от допълнителни заявления.

Милена Енчева, ръководител на Управляващия орган на Програма „Храни и основно материално подпомагане“, съобщи, че моделът за хранителни ваучери ще бъде тестван с европейско финансиране през следващата година. Тя подчерта необходимостта от активно партньорство с гражданския сектор при разработването и прилагането на механизма.

От своя страна Илия Тасев, директор на дирекция „Обществено здраве“ към Министерството на здравеопазването, акцентира върху ролята на информираността и образованието. По думите му бъдещото въвеждане на здравно образование в училищата ще даде възможност темите за здравословното хранене да достигнат не само до децата, но и до техните семейства.

По време на форума бяха представени и конкретни правни и практически решения за устойчиво прилагане на модела за хранителни ваучери на национално ниво. Общото послание от срещата беше ясно: когато обществото инвестира в храненето на най-малките деца, то инвестира в здравето, образованието и бъдещето на цялата страна.

Инициатива „Добро хранене за добро бъдеще“ се реализира от фондация „Здраве и социално развитие“, фондация „Фонд ИГА“, сдружение „Знание“ и сдружение „Бъдеще за децата“ по проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“, изпълняван от Фондация „Тръст за социална алтернатива“ с финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.

Един от опорните стълбове на „Покажи, че си здрав“ е разработването на обучителни програми и стратегически инструментариум, предназначени да подпомогнат внедряването на пилотните инициативи в държавите, изпълняващи проекта.

Тези ресурси включват принос от всички партньори на консорциума, като се основават на съществуващи национални програми и най-добри практики.

Финализираните материали обхващат широк спектър от подходящо съдържание, включително техники за комуникация, първа помощ, международно валидирани методи за скрининг на незаразни болести, ефективни практики с групи в неравностойно положение и персонализирана подкрепа за социални работници, ангажирани с уязвими групи от населението.

Можете да свалите следните финализирани материали тук:

Стратегия и инструментариум за ангажиране на заинтересовани страни в подкрепа на уязвимите общности

Обучителна програма и материали за социални работници

Обучителна програма и материали за здравни специалисти

Тази публикация е по европейски проект ShowUp4Health. Съдържанието представя възгледите само на автора и е негова/нейна отговорност; то не може да се счита, че отразява възгледите на Европейската комисия и/или Европейската изпълнителна агенция за здравеопазване и цифровизация (HaDEA) или друг орган на Европейския съюз. Европейската комисия и Агенцията не поемат никаква отговорност за използване на информацията, която се съдържа тук.

В рамките на проект ROMANI фондация „Здраве и социално развитие – ХЕСЕД“ беше домакин на работна среща в София, посветена на развитието на дейностите по проекта и на опита, натрупан в работата с жените от общността.

Срещата събра участници, които споделиха реални истории от терена, добри практики и предизвикателства, свързани с реализирането на дейностите. Разговорът даде възможност не само да бъде проследен напредъкът по проекта, но и да бъдат обсъдени конкретни идеи за следващите етапи.

Сред основните теми бяха:

• развитието на текущите дейности и планирането на следващите стъпки;
• предстоящите обучения и възможностите те да бъдат още по-практични и въздействащи;
• предизвикателствата при привличането и ангажирането на участници;
• организацията на дейностите и начините за по-ефективна работа на терен;
• споделянето на опит между хората, ангажирани с реализацията на проекта.

Особено важна част от срещата беше обменът на реални наблюдения и истории от работата с общността. Именно този практически опит помага идеите да бъдат адаптирани към реалните потребности и да се търсят работещи решения.

ROMANI поставя в центъра гласа, опита и перспективите на ромските жени. Проектът създава пространства за участие, споделяне и развитие, в които техните истории не просто се разказват, а се превръщат в основа за разговор и действие.

Защото промяната започва тогава, когато хората не просто бъдат чути, а получат възможност да участват в решенията, които засягат живота им. Именно това е силата на ROMANI – да превръща гласа в участие, участието в увереност, а увереността в реална промяна.

Срещата в София е още една стъпка напред – към общност, в която жените имат пространство да изразяват своите идеи и да бъдат активни участници в промяната.

Тази публикация е част от проект ROMANI, съфинансиран от Европейския съюз.

Доклад от „Пилотна програма за хранително подпомагане с ваучери Пещера 2024-2025“

Застъпническа инициатива „Добро хранене за добро бъдеще“ адресира недохранването и хранителната несигурност като ключов рисков фактор за развитието на децата в най-ранна възраст. Чрез предоставяне на ваучери за храна, програмата цели подобряване на храненето на децата в семейна среда и намаляване на преживяваната хранителна несигурност сред уязвими семейства с малки деца.

Моделът предлага приложима, ефективна и устойчива рамка за политики, насочени към хранителна подкрепа на деца от уязвими семейства и превенция на неблагоприятни социални и здравни последици.

Резултатите от пилотната фаза в Пещера показват положителни промени в хранителните практики на семействата и потенциал за по-разнообразно хранене и подобряване на здравния статус на децата.

Пълният доклад може да прочетете ТУК

Инициатива „Добро хранене за добро бъдеще“ се реализира от фондация „Здраве и социално развитие“, фондация „Фонд ИГА“, сдружение „Знание“ и сдружение „Бъдеще за децата“ по проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“, изпълняван от Фондация „Тръст за социална алтернатива“ с финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.