Баба разказва: пътуване в света на ромските приказки

Какви истории пазят бабите? Кое е останало неразказано? Какви вкусове и обичаи живеят единствено в спомените на най-възрастните? И какво се случва, когато седнем заедно и просто започнем да си говорим?

С тези въпроси започна нашето пътешествие в рамките на проекта „Бабините приказки“ – инициатива, която събира и съхранява автентични ромски приказки, разказани от жени от столичните квартали „Христо Ботев“, „Факултета“ и „Филиповци“, а след това адаптирани за детската аудитория.

Всяка среща с бабите е много повече от разговор. Тя е връщане към детството, към вечерите, в които историите са се предавали от уста на уста, към уроците за уважение, сплотеност и грижа за семейството.

По време на срещите ни чухме непозната за нас приказка за лещата и боба – история, която отвори вратите към още много спомени. Разговорите естествено ни отведоха към традиционната ромска кухня – семпли, но вкусни ястия, приготвени с много любов, хранене от обща тепсия и дори рецепти за почти забравени гозби като хумерали.

Сладкодумните баби ни разказаха и за ромските сватби от миналото – празници, продължаващи по няколко дни, изпълнени с музика, танци, къна, пъстри шалвари и десетки близки и приятели, събрани заедно.

Тези истории ни напомнят, че културното наследство не се пази само в архиви, а живее у хората – в техните думи, рецепти, песни и спомени. А когато отделим време да ги послушаме, откриваме истинско богатство.

Защото „Бабините приказки“ не е просто проект за събиране на истории. Това е пространство за среща между поколенията, за преоткриване на ромската култура и за съхраняване на онези малки, но безценни частици от миналото, които заслужават да достигнат до децата днес. И може би най-важното – това е напомняне, че всяка баба пази приказка, която чака да бъде разказана.

Тази публикация е част от проект „Бабините приказки“, който се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма „Култура“.