Ситуацията в момента

В България вече нямаме демографска криза, а демографска катастрофа.

Изправени сме пред стремителен спад на населението в трудоспособна възраст – по-сериозен, отколкото в която и да е друга страна по света (Световна банка, 2013 г.). По данни на ООН, до 30 г. трудовите ни ресурси ще намалеят с около 40%.

Същевременно, в момента 25% от навлизащите на пазара на труда са роми, като се очаква през следващите години този процент да се увеличи. Това са бъдещите медицински кадри, инженери, учители, строители, микробиолози. Това са бъдещите служители и мениджъри и във Вашата компания. От техните професионални и социални умения ще зависят резултатите на българската икономика и бизнес в следващите години.

Извън детските градини остават близо половината от ромските деца между 3 и 5 години, за които до 2-ри клас образователната пропаст вече е прекалено голяма, за да бъде прескочена. Едно от 3 ромски деца дори не завършва начално училище (UNDP, 2006). 90% от ромските деца отпадат от образователната система, преди да завършат 12-ти клас, а голяма част от тези, които имат дипломи трудно четат и пишат и имат много малки шансове за професионална квалификация.

Това са десетки хиляди млади хора, които влизат на пазара на труда неподготвени, не само без необходимото образование, но и без базови жизнени и социални умения за успешно включване и справяне с изискванията на работодателя.

Това е новата реална ситуация и трябва да я приемем такава, каквато е.

Искаме да имаме развита икономика, а нямаме работна сила.
Искаме да имаме качествено образование, а огромен брой деца тръгват на училище и даже завършват училище без основни умения.
Искаме да имаме сигурност и обществен ред, а голяма част от хората нямат почти никакви доходи, което е явна заплаха за обществения ред.

Въпросът вече не е „Ще трябва ли да разчитаме на човешкия капитал от ромската общност?“. Въпросът е какви ще бъдат икономическите ни загуби от тяхното изключване и ниска квалификация.

Ако искаме да имаме образовани специалисти и устойчиво развитие на икономиката и бизнеса, още сега трябва сериозно да се заемем с ранното детско развитие на „изключените” деца до 5-годишна възраст, защото те са бързо нарастваща част от младия потенциал на страната.

„Ако на едно дърво му трябват 100 години за да израсте, не трябва да губиш нито ден да го посадиш.“
(Китайска поговорка)

Някои хора казват: „Ромите имат възможност като всички в тази страна да се образоват, и да работят, но не искат – предпочитат да не пращат децата си на училище и да живеят от помощи”. Хората, които живеят в крайна бедност и изолация най-често нямат амбицията и уменията да променят живота си.

Това наричаме „капан на бедността“.

От момента на раждането си децата от общността се сблъскват с ограниченията на социалната среда, нездравословно хранене, липса на правила и добър дневен режим, липса на подкрепа за добро образование и често боледуване. Патриархалните норми в общността поддържат традицията на ранните бракове и бременност сред подрастващите момичета, които често имат ограничен достъп до здравни грижи, знания за репродуктивното здраве или родителски капацитет. В крайна сметка, поради липсата на образователен ценз, социални и житейски умения и самочувствие, 4 от 5 роми не успяват да намерят работа, и остават да живеят под прага на бедността (УНИЦЕФ, 2007 г.).

Образованието може да промени бъдещето на уязвими общности като ромската. Но всички досегашни мерки са насочени към институциите – училищата и детските градини. А истинските проблеми са другаде – в социалните норми на общността, недостатъчната компетентност на родителите, липсата на перспектива, самочувствие, вяра в собствените сили и нагласа, че ако положиш достатъчно усилия това ще означава много по-добро бъдеще за теб.

Днес повече от всякога България има нужда от реализирането на модел, който да промени посоката на развитие в общности като ромската и да създаде необходимите условия за развитието на икономиката и обществото.

Хесед предлага такъв модел за развитие.