Социални иновации в ромския квартал
Методи – сборният клиентски персонаж за баща в кв. „Факултета“
Янко – сборният клиентски персонаж за тинейджър в кв. „Факултета“
В седмицата 13-17 юли двата екипа на Хесед в гр. София и гр. Кюстендил преминаха обучение по дизайн мислене и социални иновации, водено от експертите от designthinking.bg Елина Желева и Георги Камов.
По време на обучението екипите се запознаха с основите на методологията и инструментите, които тя използва, след което ги приложиха с реални казуси от работата си и сборни персонажи (в кв. „Факултета“ това бяха бащата Методи и тийнеждъра Янко). Методологията помогна на различните участници (психолози, социални работници, педагози, сътрудници на терен) да започнат да мислят като социални иноватори и дори идеи като използването на камион с мегафон за анонсиране на новини в квартала да не бъдат автоматично отхвърляни. В края на обучението екипите стигнаха до много полезни и практични заключения за това как да подобрят работата си с младежи и родители.
Обучението по дизайн мислене и социални иновации беше част от проекта „Модел за интегрирано развитие (МИР) на ромски младежи“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия еханизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014г.
Образование с перспектива
След кампания сред професионалните и среднообразователни училища в гр. София и гр. Кюстендил, 26 ученици от ромската общност се записаха в обучението по проект МИР, за да подобрят шансовете си за успешно включване на пазара на труда. По време на обучението младежите градят меките професионални умения, на които всеки работодател държи, в допълнение на професионалните познания, които придобиват в училище.
Благодарим за съдействието на 28 СОУ и 123 СОУ в гр. София, както и на:
Стартираха две младежки групи по социални умения в София и Кюстендил
Обучение по социални умения, кв. Изток, гр. Кюстендил
Групи от 13 младежи от кв. „Факултета“ (гр. София) и 13 младежи от кв. „Изток“ (гр. Кюстендил) започнаха обучението си по социални умения и ключови компетентности по проект „Модел за интегрирано развитие (МИР) за ромски младежи“. Младежите са на възраст между 15 и 21г., като всички са гимназисти, мотивирани да се подготвят за успешна следваща крачка към пазара на труда. По време на обучението младежите ще се научат, как да се представят успешно пред бъдещите си работодатели, как да си поставят цели и да ги спазват след това, как да комуникират, да спазват правила и да управляват времето си – умения, които са приложими във всички сфери на изява на личността. Други основни теми на обучението са семейно планиране, отговорно родителство и избягване на риска. Целта е по време на ключовия период на юношеството младежите да развият житейските умения и да придобия самоувереността, която им е нужна, за да направят правилните избори за бъдещите си. Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия еханизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014г.
Как бизнес методология може да реши социални проблеми?
Обикновено не сме свикнали да търсим решения на социални проблеми с методите на бизнеса. Дизайн мисленето, обаче, прави изключение. То е широкоспектърна методология, която има приложения, както в частния, така и в публичния сектор, в различни индустрии, в установени и стартиращи компании. Специфичното при него е фокусът върху разбирането на нуждите на всички заинтересовани страни – крайни потребители, клиенти, служители. Идентифицирането на нуждите и дефинирането на конкретен проблем е в основата на разработването на нови решения – продукти, услуги, програми и др. В една стандартна ситуация, когато имаме проблем, най-често намираме някакво решение, прилагаме го и виждаме дали то работи. При дизайн мисленето първата стъпка е да намерим правилните проблеми и истински да проучим нуждите на целевата група чрез интервюта, наблюдения и поставяне в позицията на хората. Другият интересен елемент е изготвянето на множество нискобюджетни прототипи за оптимизирането на решението. Така тестваме дали нещо работи преди да сме го приложили на практика, а не чак след това. А мащабът може да е всякакъв – от изготвяне на цялостна нова стратегия за социално развитие до разрешаване на конкретен проблем в ромската общност, свързан с достъпа до чиста вода. Всичко това има нужда от добър дизайн – и всички го заслужават.
Информационни срещи за проекта МИР в София и Кюстендил: 27 февруари (петък)
Как да намеря подходяща и хубава работа?
Как да бъда успешен служител?
Как да създам собствен бизнес?
Отговорите на тези въпроси ще намерят младежи от три ромски квартала в София и Кюстендил, включени в програмата по проекта МИР за успешно включване в пазара на труда. За да научат повече за възможностите, които програмата предлага, каним младежи и родители от общността на информационна среща този петък (27 февруари): – София – 17 часа, Здравно-социален център, кв. Факултета; – Кюстендил – 14 часа, Образователния център за интегрирани услуги, кв. Изток.
Ромският кмет, който разбива стереотипите в Унгария
Ласло Богдан е кмет на село Черди в Унгария с население от 430 жители. По-голямата част от тях са роми и както в много други подобни населени места, в продължение на години общността е прикована в порочния кръг на бедността. Прочетете повече за това как кметът успява да насърчи нов път на развитие.
Шанс за успешен старт в кариерата за 72 млади роми
В края на 2014г. стартира проектът „Модел за интегрирано развитие на ромски младежи“, или накратко МИР. МИР предлага иновативен подход за кариерна подкрепа на младежите от 3 ромски квартала. В същността си той адресира скрития „подводен камък“, на който се дължи неуспеха на пазара на труда на мнозинството от ромските младежи, а именно – липсата на социални умения и умения за житейско целеполагане. Затова в основата си МИР дава на младежите устойчиви във времето социални умения и ключови компетентности, които увеличават шансовете им за бъдеща работа: уменията да си поставят цели и да ги преследват, да спазват правилата, да общуват, да поемат отговорност и др. Цялостната програма за подкрепа осигурява на участниците индивидуално професионално ориентиране и трудово посредничество с работодатели от различни сфери. Още повече, младежите ще имат възможността да се включат в обучение по предприемачество и да се запознаят с предприемачи от стартиращи компании. По този начин начин те навлизат в една нова среда, в която се ценят инициативността и високата мотивация за развитие, и която може да бъде достъпна за тях, ако придобият необходимите умения.
Статистиката е ясна – къде е решението?
На наскоро състоялата се конференция “Интеркултурното образование”, председателят на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ Янка Такева сподели поредната стряскаща статистика за образованието на ромските деца. По данни на СБУ 49.5% от тях не посещават училище и са изключени от общественото развитие, от социалната среда и от пазара на труда. От тях 28% не ходят изобщо на училище, а останалите 21.5% са учили до четвърти, пети или седми клас и са напуснали преди да завършат основното си образование. Решението, което най-често се предлага, е да се спрат социалните помощи или детските надбавки на родители, чиито деца не ходят на училище. Това, обаче, няма да реши истинските причини, които се крият в основата на проблема. А те са свързани с патриархалните норми в общността, ранните бракове, липсата на родителски капацитет и най-вече недостатъчните социални умения и самочувствие, които да помогнат на едно ромско дете да се чувства уверено в училищната среда. След като проблемът е дълбоко социален, финансовата санкция няма да успее да го реши. Нужни са много по-сериозни усилия и цялостен подход не само за връщане на сегашните ромски ученици обратно в училище, но и за предотвратяване на тенденцията техният брой извън образователните институции постоянно да нараства.
Икономическите и фискалните загуби от изключването на ромите са прекалено големи, за да бъдат игнорирани.
[symple_box color=“gray“ fade_in=“false“ float=“center“ text_align=“left“ width=““]
„България е изправена пред много по-голям стремителен спад на населението в трудоспособна възраст в сравнение с която и да е друга страна по света.“ (Световна банка, 2013г.)[/symple_box]
[symple_box color=“gray“ fade_in=“false“ float=“center“ text_align=“left“ width=““]“До 30г. трудовите ни ресурси ще намалеят с около 40%.“ (Данни на ООН)[/symple_box]
Същевременно, документи на Европейската комисия сочат, че ромите в България през 2010г. представляват 23% от навлизащите в трудоспособна възраст, като се очаква в следващите години този процент да се увеличи.
Въпросът вече не е „Ще трябва ли да разчитаме на човешкия капитал от ромската общност?“. Въпросът е какви ще бъдат икономическите ни загуби от неговото изключване и ниска квалификация.
Същевременно, на фона на препоръките от световните институции, над 90% от ромите в България не са завършили своето средно образование. С други думи, човешкият ни капитал днес включва десетки хиляди отпаднали от училище млади хора, които влизат на пазара на труда неподготвени, не само без необходимия образователен ценз, но и без базови жизнени и социални умения за успешно включване и справяне с изискванията на работодателя.
Ето защо е важно да действаме тук и сега, за да направим обратими процесите на социални изключване и предотвратим задълбочаването на кризата на човешките ресурси в България. Всяко подценяване на важността на спешните и мащабни действия за развитие на ромската общност ще усили несгодите от демографската и стопанската криза в недопустими размери. Очертаната ситуация ясно показва, че ако искаме да имаме специалисти и квалифицирани кадри за пазара на труда след 10 години, трябва да разчитаме на децата от ромската общност.