Политици, институции и НПО обсъждат предизвикателствата пред ранното детско развитие в ромска общност
„Ранно детско развитие в ромската общност: предизвикателства и перспективи“ – това беше темата на днешната Кръгла маса, която организирахме съвместно със Столична община по проект „Модел за интегрирано развитие за образование и грижа в ранна детска възраст в град София“.
Старт на форума даде д-р Елена Кабакчиева – председател на фондация „Здраве и социално развитие“. Тя акцентира върху това колко е важна за развитието на човека социалната среда, общността, квартала и уточни, че именно затова е такъв подходът на организацията – да се работи вътре в кварталите.
„Държавата има доста мерки, свързани с ранното детско развитие и образованието в ранната детска възраст. Всичко това, по което сте работили в рамките на този проект, вече е част от политическия дневен ред. Разчитаме изключително много на добрите ви практики и партньорства за това да предлагате тези механизми за подкрепа на семействата и децата, особено от най-уязвимите групи, в които държавата умно да инвестира своите публични политики.“ – заяви г-жа Елка Налбантова – зам.-министър на Министерство на труда и социалната политика.
За целите и смисъла на програмата, от която е част проектът ни със Столична община, говори г-жа Мария Вълова – ръководител на Програмния оператор на програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, Директор дирекция „Външни европейски програми“, Министерство на образованието и науката: „Столична община е една от десетте общини, в които се изпълняват проекти по процедурата „Образование и грижа в ранна детска възраст“, чиято цел е да предостави подкрепа на семейства и деца от уязвими групи, включително от ромска общност, в ранна детска възраст, за подобряване на достъпа до здравни грижи, формиране на родителски умения, подобряване на семейната среда и повишаване на готовността на децата за включване във формалната образователна система чрез създаване на хъбове за изпълнение на комплекс от функционални услуги. Мерките са насочени към деца между 0 и 6 години, които нямат достъп до детска градина или ясла, или живеят в изолирани селски, градски или бедни райони, с концентрация на проблеми, създаващи риск от социално изключване и маргинализация.“
„Както знаете, проектът обхваща три столични района, където е концентрирано многобройно ромско население – там живеят около 60 хиляди роми живеят и по-голямата част от тях са деца. Искам да изкажа своята благодарност към Програмния оператор на програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ за възможността до сега да обхванем над 300 деца от трите хъба, които вече функционират в районите „Христо Ботев“, „Филиповци“ и „Факултета“. За всички нас е много важно да подкрепяме родителите и да повишаваме техния родителски капацитет, за да може утре децата им да растат в здрава и защитена среда.“ – каза директорът на дирекция „Социални услуги за деца и възрастни“ към Столична община г-жа Минка Йовчева.
Представителите на Българо-норвежкото дружество г-жа Венелина Костова и г-жа Елена Радославова ни запознаха с норвежките стандарти за отглеждане на деца и представиха на участниците педагогическите методи за работа с деца в детските градини в Норвегия.
На форума бяха представени резултатите от досегашното изпълнение на проекта, предстоящите стъпки в него и успешно взаимстваните норвежки практики и модели, като например зеленчуковата градина, която засадиха и за която се грижат децата от Център МИР-Папанчев. В дискусията участваха представители на РУО – София град, Дирекция „Обществено здраве и контрол към Министерство на здравеопазването, Районна дирекция за социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето, Агенция за качество на социалните услуги, Ноу-хау център към НБУ и НПО.
Тази публикация отразява мненията единствено на своите автори и Програмният оператор на Програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ не носи отговорност за начина на употреба на информацията, съдържаща се в публикацията.
